За чудесата, вярата и любовта – една литературна среща с Ивинела Самуилова граничеща с чудо

Когато човек срещне чудото, думите понякога не стигат. Или, може би, се раждат онези специални думи, които докосват отвъд ума – думи за сърцето. Разказаното тук е точно една такава история. Една история, в която литературата подбужда, провокира духовността, а вярата отваря врати към света на чудесата. Не, това не е просто блог пост – това е откровение, споделено с надеждата, че ще достигне до търсещите млади души.

Въведение – Вратата към невидимото

Защо чудесата днес звучат като приказки?

В свят, където рационалното се издига като върховна стойност, а науката има последната дума, чудесата се оказват забравен език. Наричаме ги „случайности“, „съвпадения“ или просто ги игнорираме. Но колко от нас в дълбочината на нощта, когато шумът утихне, не сме си пожелавали едно чудо? Една неочаквана усмивка, топла дума в труден момент, банкнота на пътя – всичко това може да бъде чудо, ако го видим така.

Юношите, които днес растат, са заляти с информация. Но точно те имат нужда не само от сумарно знание, а от чудеса, от вяра и любов – не религиозна догма, а онази вътрешна увереност, че не сме сами, нито като човеци, нито като души. Че някой ни вижда, чува и понякога дори… ни подарява пет или десет лева в момент, когато най-много се нуждаем от тях – не за хляб, а за надежда.

Личният опит – най-силното доказателство

Аз съм жив свидетел на чудо. И точно както светиите съветват да не „хвърляме бисерите си пред свинете“, така и аз дълго време се колебаех да споделя това, което преживях. Но може би точно в тази среща с Бог, точно чрез този разказ, някой ще открие смисъл в търсенето на невидимото. А когато има смисъл, вярата следва.

Една книга, една писателка и нейните гатанки – Ивинела Самуилова

Как една книга провокира вярата в Бог

Когато четеш Ивинела Самуилова, не четеш просто книга – с нейните писания преживяваш винаги нещо истинско. Нейната способност да вкарва дълбока богословска мъдрост в простички човешки истории е рядък дар. Така както тя разказва – без напън, без клишета, а с любов и истина – можеш да разбереш неща, които нито една енциклопедия няма да ти каже.

С нейната книга „Гатанки от небето” се срещнах по „случайност“.

Но след срещата разбрах, че в света на вярата случайности няма. Самата книга е като пътеводител за всеки човек, за юношата, който търси, пита, мечтае, за възрастния, който е бил вече в сюжета на доста от притчите.

В нея има 55 истории, които не само вдъхновяват, но и предизвикват – да се замислиш, да се вслушаш, да започнеш да виждаш с други очи.

“Гатанки от небето” – притчи и чудеса за сърцето

Книгата използва притчата като форма – кратка, но силна. Всеки разказ е като гатанка, чийто отговор не идва с ума, а с душата. Нейната простота е най-голямото й богатство – защото носи дълбочина. Като въпрос зададен не от човек, а от самото небе.

В една от тези истории – „Чудеса или… любов?“ – Ивинела Самуилова разказва за свое лично преживяване когато е била ученичка на 15 години, останала без стотинки, далече от родния град, отчаяна, избягала от час с приятелката си, шляеща се по улиците, пожелала да намери ей така на майтап и от изведнъж на земята пет лева, с уговорката, че ако това наистина се случи ЩЕ повярва в Бог.

„Поглеждам към земята и ...бум! „... на два метра от мен, лежат ... 5 лева. Представяте ли си?„

Небето и пратило предизвикателството - и то ВЕДНАГА! Случило се чудо! Желанието било изпълнено! Ами сега?

Съветвам ви сами да прочетете как свършва тази история в книгата.

Интересното в моята история обаче е, че докато разказвах случката на авторката на невярващи при това събеседници и на мен ми се случи същото, само че със свежа банкнота от 10 евро на земята. Синхрон? Съвпадение? Или… Бог?

Една жива история – фокус-чудеса с банкнота от 10 евро

История за чудеса, вяра и любов по време на локдаун

Онези дни на пандемична тревога и социална изолация... Няма нужда да ги описвам – всички ги помним. Вървяхме като сенки из парковете и горите, с надеждата природата да излекува онова, което човешката дистанция беше разкъсала. Именно тогава – когато беше най-тъмно – се случи чудото. И като всяко истинско чудо, то не дойде с фанфари. Дойде тихо. Смирено. В есенна гора. С няколко човека, с разкази за чудеса в умовете и истина на устните.

Разказвах историята за петте лева от книгата на Ивинела Самуилова на моята приятелка и нейната 18-годишна дъщеря. С патос, с вълнение. Като малко дете, което е открило магия и иска всички да я видят. Не знаех, че същата магия ще се спусне само след няколко мига върху самите нас. Докато описвах момента, в който младата Ивинела намира парите на земята пред себе си, и разбира, че Бог я чува… ние трите спряхме с поглед впит в НАШЕТО чудо пред нас, случило се в момента на моя разказ.

Невидимото става видимо – чудеса по волята на Бога

Сред килима от есенни листа, под лъчите на слънцето, лежеше банкнота от 10 евро. Розова, нова, като че ли току-що извадена от банкомат. Стоеше там. Без следа от човешки крак преди нас. Без дори смачкване по ъгъла. Сякаш самото небе я беше сложило точно там, в този момент.

Изпитахме истински шок. Спогледахме се. Нима някой от нас си беше пожелал чудо? Това не бяха просто пари – това беше послание. Това беше духовно разтърсване – особено за онези, които още се колебаеха дали Бог съществува.

Аз лично не вярвам в случайности.

Но вярвам в това, че когато небето иска да ти говори – ти няма как да не чуеш и видиш.

Петте лева за Ивинела от нейния разказ се материализираха в десет евро от моя разказ!

И нейните ГАТАНКИ от НЕБЕТО станаха наши общи питанки!

Нямало чудеса, а?

Деян Енев и “Малката домашна църква”

Притчите като мост между реалното и вечността

Случайност или провидение?

В търсене на книгата на Ивинела в библиотеката си, попаднах на сборника „Малката домашна църква“ от Деян Енев. Колко странно – и той използва притчата като форма, за да предаде вечните истини. Неговите разкази са съвременни, но звучат като нещо, което си чувал отдавна, може би от баба си или от някой монах с дълбоки очи.

Първия разказ, на който попаднах – „Черната Богородица от Монсерат“ – започва с цитат, който още помня:

„Човек обича да чете за чудеса, да знае, че на този свят продължава да има място за чудеса. Защото иначе човешката самота е непосилна.“

Истина, казана толкова просто, но така разтърсващо.

Деян Енев също е преживял свое чудо. И въпреки съветите на Светите отци, решава да го сподели. Сякаш за да ни напомни – че споделеното чудо е благословия за другите. Не за да се хвалим, че сме избрани. А за да дадем надежда на тези, които още търсят.

“Не хвърляйте бисерите си пред свинете” – чудесата, случайност или знак?

И сега – нещо, което ме накара да настръхна. Отварям книгата на Деян Енев, попадам на споменатия цитат за чудото и за това, как не трябва да го хвърляме пред нечистото. Секунди по-късно отварям и „Гатанки от небето“ на Ивинела Самуилова – и какво мислите?

Попадам точно на притчата „Какъв е вашият идеал?“, започваща с Матей 7:6:

„Не давайте светинята на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и, като се обърнат да ви разкъсат.“

Е, не!

Чак ми стана смешно от този „случаен“ синхрон!

Енев говори за чудото и то със същия цитат от Библията. Ивинела Сомуилова също и аз попадам случайно в тези две различни книги, ей така съвсем на слуки на тези текстове?!

Какво повече доказателство иска човек, че небето разговаря с нас? Същият стих – на две различни места, в два различни разказа, от двама различни автори, и то прочетени в един и същи момент! Това не е просто съвпадение – това е лично писмо от небето. Само трябва да имаш очи и уши за него.

Бог, който има чувство за хумор

Защо любовта и чудото вървят ръка за ръка

Много хора си представят Бог като строг старец с бяла брада, който седи на облак и съди. Но това не е моят Бог. Моят Бог има чувство за хумор. Моят Бог се усмихва, когато разказваме за Него с плам. Подарява ни знаци не само в храма, но и в гората. Праща ни пари не за да ги похарчим, а за да се усетим живи, част от чудото на ЖИВОТА, което сме. За да знаем, че ни обича.

Чудото с банкнотата не е „чудо на разума“. То няма логика. Но има вяра и любов. А любовта е единственото, което осмисля чудесата. Те не са трикове. Не са магии. Те са жестове на баща към своите деца. И когато сърцето е отворено, чудото идва.

Вярата – пътуване, а не дестинация

Не, вярата не се събужда с един удар. Тя е пътуване. Съмненията са част от него. Болката – също. Но накрая, когато видиш как чудо се случва пред очите ти, когато разбираш, че някой гледа и чува всяка твоя дума – тогава вярата се превръща в истина.

Ако си юноша, ако се луташ, ако търсиш – не търси грандиозното. Потърси обикновеното.

Чудото не винаги е светлина в небето.

Понякога е книга.

Понякога е приятел. А понякога – едно тихо „случайно“ намерено 10 евро в гората, докато разказваш за вярата и Бог. ;-)

Силата на свидетелството – Защо трябва да разказваме чудесата

Да говориш за чудото, значи да го удължиш

Светите отци са казали да мълчим за чудесата. И да, има мъдрост в това. Чудото е нещо свято, свещенодействие е. То не е за показ. Не е за социални мрежи и лайкове. Но има чудеса, които трябва да бъдат разказвани. Не защото сме избрани, а защото чрез нашето споделяне, може да бъде запален пламък в някое друго сърце.

Спомням си как двете жени, с които бях в гората, замълчаха дълбоко. Не онова неловко мълчание, а мълчание, в което всяка мисъл се превръща в молитва. Мълчание, в което се раждат въпроси. А с тях – и надежда. Една от тях прошепна: „Ами ако наистина има Бог…“ – и това беше най-красивото изречение, което съм чувала в живота си.

Чудото – като отпечатък от пръстите на Небето

Когато чудото се случи, усещането е, че някой отгоре е докоснал света. Сложил е своя отпечатък – като лек пръстов отпечатък върху стъклото на реалността. Не го виждаш веднага, но когато светлината падне под определен ъгъл – заблестява. Така се случи и с нас.

Моята история не е велика. Но е истинска. И затова я разказвам – за да припомня, че чудесата не се нуждаят от фанфари. Те се нуждаят от сърце, което да ги усети. Те са около нас. Във въздуха. В книгите. В думите. И най-вече – в любовта.

Литературата – храм на небесните истини

Книгите – нашите съвременни икони

Някои от нас не намират Бог в църквата. Но го намират в книгата. Там, където някой е събрал в думи най-съкровеното. Там, където писателят се е осмелил да превърне болката, търсенето, съмнението и любовта си в история. Ивинела Самуилова и Деян Енев правят точно това. Техните книги са храмове. В тях не горят свещи, но пламват сърца.

Светите притчи, които те разказват, не са само поучения. Те са преживявания. Малки ключове към големи врати. Те не дават отговори, но задават най-важните въпроси. А това, всъщност, е истинската вяра – не сляпото следване, а смелото питане.

Притчата – езикът, който Бог използва

Бог не говори с гръмотевици. Поне не винаги. Понякога използва тишината. Понякога – притчата. Онази кратка история, която те кара да се спреш. Да помислиш. Да чуеш как нещо в теб се раздвижва. Езикът на притчите е специален – защото не говори на ума, а на душата. И в този смисъл, книгите на Самуилова и Енев са живи притчи.

Защо е важно това?

Защото младите хора, които четат тези книги, получават не просто текст.

Те получават карта.

Компас.

Усещане, че не са сами. Че някой, преди тях, е вървял по същия път. И че има надежда. Има светлина.

Младите и чудото – къде се крие Бог за юношите

Подрастващите – онези, които най-много имат нужда от чудо

Юношеството е време на буря. На въпроси. На първи разочарования и първи влюбвания. На търсене – „кой съм аз?“, „защо съм тук?“, „има ли смисъл?“. Именно тогава вярата трябва да бъде подадена не като заповед, а като покана. Не с пръст, а с прегръдка. Защото младото сърце усеща фалша отдалече. Но усеща и истината – като ток, който минава през вените.

Когато юноша прочете история като тази с петте лева на Ивинела или 10-те евро в гората – той усеща, че не му се проповядва. А му се разказва. Разказва му се история, която може да му промени гледната точка. Може да го накара да се запита: „А дали на мен няма да се случи нещо подобно?“

Бог за младите – не е старец на облак, а приятел на пътя

Бог за днешните млади не трябва да бъде строг глас от амвона. Той трябва да бъде Спътник. Приятел. Някой, който разбира, не осъжда. Някой, който е бил там, където си ти. Който знае какво е болка, страх, срам и надежда. Когато им подадем ръка чрез истински истории – тогава чудото започва.

Заключение – Когато чудото стане начин на живот

Краят на тази история е началото на нещо много по-голямо.

Чудото не е единичен акт.

То е врата. След като я прекрачиш, никога повече не гледаш света по същия начин. Започваш да виждаш Небето в очите на хората.

Да усещаш присъствието на Бог в най-обикновените неща – книга, разходка, разказ, усмивка.

Не зная дали с тези думи ще променя нечий живот. Но вярвам, че ако едно сърце трепне, ако едно младо момиче или момче се усмихне с мисълта: „Ами ако...“, то тогава чудото вече се е случило.

---

П.С.

И тук е редно да си поръчам и аз едно ЧУДО, към МОН, ако може:

Ивинела Самуилова да се изучава в час по БЕЛ, като съвременен автор, който освен виртуозното си словесно усещане и любов към българския език е и БОГОСЛОВ. Автор от това, нашето измерение, леко шантав, но необятно истински, при това с ЖИВО чувство за хумор!

П.П.С.

Еее,не!

Малко ми идва в повече този висш синхрон!

Вчера превърших този пост и ви пуснах текста като откровение за чудесата, които ни се случват, ако сме достатъчно близо до себе си, до Съзиданието. И то без да знам, че Ивинела вече e пуснала Книга Втора на Гатанките си, и то на 15.4.2025!

В кой информационен канал е било моето етерно тяло не знам, но как така ми дойде да напиша текста точно СЕГА (Деца, историята ви я разказах на сбирката ни в началото на април, само да припомня за протокола! ) за тази авторка и за тази нейна книга, която излиза с продължение СЕГА?

Истината е, че днес просто влезнах да подобря текста тук и да ви предложа бърз линк към книгата й "Гатанки от небето", когато попаднах на информацията, че Гатанките от небето й ще имат продължение.

Мила Ивинела, не те познавам лично, но с тази синхроност ми се ще да покажем на вдъхновените, че да, НЕБЕТО ни говори и то вече доста директно, без посредници и без гатанки!

И ако някой се реши да си набави наръчник по чудослучване може да се пробва между другото съвсем стандартно с твоя „Наръчник по практическо чудослучване“, Ивинела Самуилова, Алексей Бъчев Издателство „Хермес“.

---

Често задавани въпроси (FAQ)

1. Могат ли чудесата да се случват и днес?

Да. Те се случват ежедневно, но не винаги ги забелязваме. Нужно е само отворено сърце и очи за невидимото.

2. Защо е важно да споделяме чудесата си?

Защото чрез нашето свидетелство можем да вдъхновим други да повярват. Истината споделена е истина умножена.

3. Как литературата помага на младите да намерят вяра?

Чрез истории, които не проповядват, а показват. Които не заповядват, а канят. Които не натрапват, а вдъхновяват.

4. Какво е притча и защо е важна?

Притчата е кратка история с дълбоко послание. Тя говори на сърцето и помага да разберем духовното чрез обикновеното.

5. Как да разпознаем истинско чудо?

По промяната в сърцето ни. По светлината, която оставя след себе си. По тишината, в която душата ни казва: „Това не беше просто случайност.“