Виктор Шаубергер – революционните открития за земеделието и плодородието на почвата
- ktineva
- 8.05
- време за четене: 6 мин.
Актуализирано: 8.11
Виктор Шаубергер остава един от най-вдъхновяващите изследователи на природата, чиито открития предлагат нов поглед върху земеделието и управлението на природните ресурси.
В тази статия ще разгледаме по-малко известната страна на неговия изследователски труд – приносът му за запазване на почвеното плодородие чрез хармонично взаимодействие с природата.
Виктор Шаубергер е бил убеден, че човечеството използва "мъртви" и нездравословни знания, без да зачита природните закони, и затова се движи към пропастта. Той е вярвал, че ние се „движим погрешно“ и не разбираме правилно природата!
„Съвременната наука мисли твърде примитивно. Тя е навлязла недостатъчно в енергийното пространство и е изцяло материалистично настроена. Затова носи основната вина за състоянието, в което се намираме днес.“
Виктор Шаубергер е новатор не само за своето си време.
Ще установим, че неговите изобретения и разработки имат пряко отношение към нашето съвремие и нашето съжителство с природата.
Да живеем съобразявайки се със законите на природата означава да се учим да растем духовно!
Откритията на Виктор Шаубергер: Защо традиционното земеделие разрушава почвата
Шаубергер вярвал, че съвременното човечество пренебрегва фундаменталните природни закони, което води до деградация на околната среда. Той стига до това заключение наблюдавайки движенията в природата!
Според него основната грешка на съвременното земеделие е използването на технологии, които нарушават естествените енергийни процеси в почвата.
Един от важните му експерименти е свързан с наблюденията му в България през 30-те години на ХХ век.
По покана на цар Борис III, той изследва причините за спада в добивите в Северна България.
Виктор Шаубергер открива, че железните плугове, използвани масово там, увреждат почвата на енергийно ниво. За разлика от това, в Южна България, където все още се използват дървени плугове, почвите остават плодородни и добивите високи.
Шаубергер доказва, че при употребата на железни плугове възникват ферромагнитни токове, които разрушават водните молекули в почвата, намаляват нейната енергия и унищожават жизненоважната микрофлора. Следователно самият инструмент на земеделието влияе пряко на качеството на почвата.
Как Шаубергер е стигнал до тези си заключения?
Шаубергер обиколил селските райони на Царска България тогава и открил, че в Северна България полетата са обработвани с вече модерни железни плугове, теглени от коне, и то бързо, докато в Южна България, особено в районите, населени с помаци, земята все още се е оряла с дървени плугове, бавно, теглени често дори от жени с малко сила. Там почвите били много по-плодородни и добивите – по-пищни.
Поради научната си работа и изследвания над свойствата на водата и вредните ефекти на желязото върху водата, Шаубергер стигнал до заключението, че стоманените плугове увреждат почвата.
Как?
Шаубергер установява, че използването на железни плугове генерира ферромагнитни токове между метала и почвата, които разрушават структурата на водните молекули в почвата, подобно на електролиза. Това намалява повърхностното напрежение на водата, уврежда почвените капиляри и влошава условията за живот на микроорганизмите.
Това според изследователя довело до спад в плодородието. Освен това той объща внимание и на абразията на плуговете, която оставя железни частици, които образуват ръжда и създават среда за развитието на патогенни бактерии в почвата. Оттук идва и идеята на Шаубергер:
да експериментира с медни плугове, тъй като медта (диамагнитен материал) подобрява водния капацитет на почвата.
„Златният плуг“: Решението на Шаубергер за възстановяване на плодородието
В търсене на решение Виктор Шаубергер експериментира с мед и медни сплави – материали, които са диамагнитни и не нарушават биоенергийните потоци в почвата.
Така се ражда идеята за „Златния плуг“ – плуг с медно покритие.
Резултатите от експериментите с различни култури около Залцбург през 1948–1949 г. са впечатляващи:
Добивите на полета, обработени с медни плугове, нарастват с 15–40% в сравнение с полета, обработени с железни плугове.
Растенията, житото и ръжта, са по-високи, с по-големи и по-здрави класове.
Почвата запазва по-добре влагата и структурата си.
В резултат на експериментите в околностите на Залцбург през 1948–1949 г., при които са използвани медни плугове , добивите са се увеличили наистина впечатляващо.
Всички тези открития вдъхновяват Виктор Шаубергер и той разработва в сътрудничество с инженера Франц Розенбергер специален биоплуг (Скица на т.н. „Златен плуг„ на Виктор Шаубергер) от фосфорна бронзова сплав, проектиран така, че да имитира естественото движение на къртица в почвата – още един пример за гениалния принцип на Шаубергер:
„Разбери природата и я копирай.“
За съжаление този т.н. „златен плуг„ или биоплуг, които не наранява капилярите на почвата, никога не се дава за фабрично производство, причина за което са политически сили и схеми в това време, в които интересимащите успяват да надделеят в битката за надмощие. Идеята никога не успява да бъде вкарана в действие.
И въпреки това...
Шаубергер заключава, че за опазване на плодородието на почвите трябва да се използват само мед, медни сплави или дърво.
Оранта спрямо Слънцето:
Скритата мъдрост на древните земеделци
Знаете ли в коя посока е най-добре да бъдат разположени земеделските бразди и защо сме изгубили мъдростта на древните земеделци? А знаете ли, че Виктор Шаубергер се докосва до тази мъдрост именно в България?
Докато изследва селските райони и земеделските практики в Родопите, Виктор Шаубергер забелязва още една важна закономерност:
На местата, където полетата са орани на ръка с груби дървени плугове, без идеално прави линии, добивите са изключително добри. Фактическата причина?
Браздите са били неравни и ориентирани по посока север–юг, което позволява на слънчевата светлина да се разпределя равномерно върху повърхността.
Неравностите по браздите, като груби буци пръст например създават сенки, които предпазват почвата от прегряване и изсушаване. Така влагата се задържа в дълбочина, а младите растения се развиват по-здравословно и устойчиво.
Тази практика, според Шаубергер, е още едно доказателство, че природните процеси трябва да бъдат разбирани и използвани, а не игнорирани в името на технологичен напредък.
Наследството на Виктор Шаубергер: Път към ново земеделие
Днес, когато екологичните проблеми застрашават бъдещето на планетата, идеите на Виктор Шаубергер звучат по-актуално от всякога. Неговият призив да работим заедно с природата, а не срещу нея, е основа за едно по-устойчиво и здравословно земеделие.
Шаубергер ни напомня, че истинското знание е това, което води до живот и възраждане – както на почвата, така и на самото човечество. Не е необходимо да създаваме нови технологии – достатъчно е да се обърнем към мъдростта на природата и да я приложим с уважение.
Източник:
Callum Coats – „Разбиране и използване на природните енергии: Гениалните открития на Виктор Шаубергер“, издателство „Омега“, 2022
Често задавани въпроси (FAQ)
Какво представлява природосъобразното земеделие според Виктор Шаубергер?
Природосъобразното земеделие според Шаубергер подражава на природните цикли – движението на водата, енергийните потоци и естествената структура на почвата. Целта е жива, здрава почва и устойчиви растения без насилие над природата.
Защо според Шаубергер железните плугове вредят на почвата?
Железните плугове създават ферромагнитни токове, които разрушават водната структура и микрофлората в почвата. Това отслабва жизнеността ѝ и намалява плодородието.
Защо Шаубергер препоръчва медни плугове?
Медта е диамагнитен материал, който подпомага естествените процеси в почвата, спомага задържането на влагата и съхранява структурата ѝ. На тази идея се основава и неговият „златен плуг“.
Как Шаубергер се свързва с България?
Той посещава България през 30-те години по покана на цар Борис III и наблюдава земеделски практики в Родопите, доказвайки, че традиционните методи запазват плодородието по-добре от модерните железни плугове.
Какво е основното послание на Шаубергер за земеделието?
Да работим в хармония с природните закони, да наблюдаваме живите процеси и да ги следваме. Истинското знание поддържа живота — не го потиска.
Няколко думи от сърце и опит
Идеите на Виктор Шаубергер ни напомнят, че земята не е просто ресурс — тя е жив организъм. Когато работим нежно, наблюдаваме процесите и подражаваме на природата, ние отглеждаме не само почва, а и разбиране.
Земеделието е вътрешна дисциплина: търпение, уважение, осъзнатост.
Всеки удар с плуга, всяка капка вода, всяко семе носи енергия — и ние избираме каква да бъде тя.
Да се върнем към мъдростта на природата не е регрес —това е път към по-здрави почви, по-чисти храни и по-свързани човешки същества.
За размисъл
Какво ни показва природата, когато замълчим и я наблюдаваме?
Колко често земята ни говори, но ние не чуваме?
Ако обработваме почвата така, че тя да живее — дали и ние няма да живеем по-пълноценно?
Ще може ли България да подобри земеделието си и да си стане самодостатъчна, а и да почне да произвежда и изнася и земеделски храни по света, както го е правела в миналото?
Най-важното накратко
Устойчивото, биодинамичното земеделие започва, когато поверим ръцете си на земята, а сърцето си — на природните закони.
С две думи
Тази статия е покана да погледнем към темата земеделие, която е сърцета на България, по-дълбоко — като партньорство с природата, а не борба с нея.
Малките промени, вдъхновени от мъдростта на Шаубергер, могат да върнат живот там, където виждаме умора и липса.
Нека да направим така, че да дадем на българското земеделие повече живот и бъдеще, без да се надяваме само на Европейски подаяния!
Семена от знание
природосъобразно земеделие, Виктор Шаубергер, шаубергер, биодинамично земеделие, биодинамична ферма, жива почва, природни енергийни процеси, медни плугове, традиционни земеделски практики, Родопите, българско земеделие, жизненост на почвата, природна мъдрост, устойчиви практики, уважение към природата, устойчиво биоземеделие, земеделие в България, обработка на почвата, електрокултура, оран
Коментари