Виктор Шаубергер – революционните открития за земеделието и плодородието на почвата
- ktineva
- 8.05
- време за четене: 4 мин.
Актуализирано: 16.05

Виктор Шаубергер остава един от най-вдъхновяващите изследователи на природата, чиито открития предлагат нов поглед върху земеделието и управлението на природните ресурси.
В тази статия ще разгледаме по-малко известната страна на неговия изследователски труд – приносът му за запазване на почвеното плодородие чрез хармонично взаимодействие с природата.
Виктор Шаубергер е бил убеден, че човечеството използва "мъртви" и нездравословни знания, без да зачита природните закони, и затова се движи към пропастта. Той е вярвал, че ние се „движим погрешно“ и не разбираме правилно природата!
„Съвременната наука мисли твърде примитивно. Тя е навлязла недостатъчно в енергийното пространство и е изцяло материалистично настроена. Затова носи основната вина за състоянието, в което се намираме днес.“
Виктор Шаубергер е новатор не само за своето си време.
Ще установим, че неговите изобретения и разработки имат пряко отношение към нашето съвремие и нашето съжителство с природата.
Да живеем съобразявайки се със законите на природата означава да се учим да растем духовно!
Откритията на Виктор Шаубергер: Защо традиционното земеделие разрушава почвата
Шаубергер вярвал, че съвременното човечество пренебрегва фундаменталните природни закони, което води до деградация на околната среда. Той стига до това заключение наблюдавайки движенията в природата!
Според него основната грешка на съвременното земеделие е използването на технологии, които нарушават естествените енергийни процеси в почвата.
Един от важните му експерименти е свързан с наблюденията му в България през 30-те години на ХХ век.
По покана на цар Борис III, той изследва причините за спада в добивите в Северна България.
Виктор Шаубергер открива, че железните плугове, използвани масово там, увреждат почвата на енергийно ниво. За разлика от това, в Южна България, където все още се използват дървени плугове, почвите остават плодородни и добивите високи.
Шаубергер доказва, че при употребата на железни плугове възникват ферромагнитни токове, които разрушават водните молекули в почвата, намаляват нейната енергия и унищожават жизненоважната микрофлора. Следователно самият инструмент на земеделието влияе пряко на качеството на почвата.
Как Шаубергер е стигнал до тези си заключения?
Шаубергер обиколил селските райони на Царска България тогава и открил, че в Северна България полетата са обработвани с вече модерни железни плугове, теглени от коне, и то бързо, докато в Южна България, особено в районите, населени с помаци, земята все още се е оряла с дървени плугове, бавно, теглени често дори от жени с малко сила. Там почвите били много по-плодородни и добивите – по-пищни.
Поради научната си работа и изследвания над свойствата на водата и вредните ефекти на желязото върху водата, Шаубергер стигнал до заключението, че стоманените плугове увреждат почвата.
Как?
Шаубергер установява, че използването на железни плугове генерира ферромагнитни токове между метала и почвата, които разрушават структурата на водните молекули в почвата, подобно на електролиза. Това намалява повърхностното напрежение на водата, уврежда почвените капиляри и влошава условията за живот на микроорганизмите.
Това според изследователя довело до спад в плодородието. Освен това той объща внимание и на абразията на плуговете, която оставя железни частици, които образуват ръжда и създават среда за развитието на патогенни бактерии в почвата. Оттук идва и идеята на Шаубергер:
да експериментира с медни плугове, тъй като медта (диамагнитен материал) подобрява водния капацитет на почвата.
„Златният плуг“: Решението на Шаубергер за възстановяване на плодородието

В търсене на решение Виктор Шаубергер експериментира с мед и медни сплави – материали, които са диамагнитни и не нарушават биоенергийните потоци в почвата.
Така се ражда идеята за „Златния плуг“ – плуг с медно покритие.
Резултатите от експериментите с различни култури около Залцбург през 1948–1949 г. са впечатляващи:
Добивите на полета, обработени с медни плугове, нарастват с 15–40% в сравнение с полета, обработени с железни плугове.
Растенията, житото и ръжта, са по-високи, с по-големи и по-здрави класове.
Почвата запазва по-добре влагата и структурата си.
В резултат на експериментите в околностите на Залцбург през 1948–1949 г., при които са използвани медни плугове , добивите са се увеличили наистина впечатляващо.
Всички тези открития вдъхновяват Виктор Шаубергер и той разработва в сътрудничество с инженера Франц Розенбергер специален биоплуг (Скица на т.н. „Златен плуг„ на Виктор Шаубергер) от фосфорна бронзова сплав, проектиран така, че да имитира естественото движение на къртица в почвата – още един пример за гениалния принцип на Шаубергер:
„Разбери природата и я копирай.“
За съжаление този т.н. „златен плуг„ или биоплуг, които не наранява капилярите на почвата, никога не се дава за фабрично производство, причина за което са политически сили и схеми в това време, в които интересимащите успяват да надделеят в битката за надмощие. Идеята никога не успява да бъде вкарана в действие.
И въпреки това...
Шаубергер заключава, че за опазване на плодородието на почвите трябва да се използват само мед, медни сплави или дърво.
Оранта спрямо Слънцето:
Скритата мъдрост на древните земеделци

Знаете ли в коя посока е най-добре да бъдат разположени земеделските бразди и защо сме изгубили мъдростта на древните земеделци? А знаете ли, че Виктор Шаубергер се докосва до тази мъдрост именно в България?
Докато изследва селските райони и земеделските практики в Родопите, Виктор Шаубергер забелязва още една важна закономерност:
На местата, където полетата са орани на ръка с груби дървени плугове, без идеално прави линии, добивите са изключително добри. Фактическата причина?
Браздите са били неравни и ориентирани по посока север–юг, което позволява на слънчевата светлина да се разпределя равномерно върху повърхността.
Неравностите по браздите, като груби буци пръст например създават сенки, които предпазват почвата от прегряване и изсушаване. Така влагата се задържа в дълбочина, а младите растения се развиват по-здравословно и устойчиво.
Тази практика, според Шаубергер, е още едно доказателство, че природните процеси трябва да бъдат разбирани и използвани, а не игнорирани в името на технологичен напредък.
Наследството на Виктор Шаубергер: Път към ново земеделие
Днес, когато екологичните проблеми застрашават бъдещето на планетата, идеите на Виктор Шаубергер звучат по-актуално от всякога. Неговият призив да работим заедно с природата, а не срещу нея, е основа за едно по-устойчиво и здравословно земеделие.
Шаубергер ни напомня, че истинското знание е това, което води до живот и възраждане – както на почвата, така и на самото човечество. Не е необходимо да създаваме нови технологии – достатъчно е да се обърнем към мъдростта на природата и да я приложим с уважение.
Източник:
Callum Coats – „Разбиране и използване на природните енергии: Гениалните открития на Виктор Шаубергер“, издателство „Омега“, 2022
Comentarios