Образованието и училището в България днес
- ktineva
- 18.03
- време за четене: 11 мин.
Актуализирано: 21.05
Образованието в България – промени и тенденции
Образованието в България днес
Опитваме ли се да разберем по какви ОБРАЗИ ковем основите на това, което днес наричаме образование?
Кои са ОБРАЗИТЕ, по които се ориентира днес процесът на предаване на ЗНАНИЕ в нашето съвременно общество?
Как организираме днес образованието в държавата си?
Защо броят на частните училища в страната нараства, а мнозинството продължава да излиза от системата на образование неуко и "функционално неграмотно"?
Защо частните уроци са станали икономичски клон, с който се изкарват пари?
Защо родителите стигат до там, че абдекират и се справят с проблемната ситуация в училище търсейки услугите все повече и по-често на частен учител?
Родители, които са се осъзнали какво се случва в институцията училище и могат да си го позволят търсят за децата си най-добрите частни училища, онлайн училища, прогресивни училища и по свой си начин бягат от услугите на държавното училище!
Защо се получи така и как стигнахме до тук, че частното училище да стане по-добрия избор?!
Къде ни отиде ДОВЕРИЕТО в институцията държавно УЧИЛИЩЕ?
Заслужава ли си тази институция да бъде изобщо подкрепяна?
Доста от тези въпроси отразяват назрелите проблеми на държавното образование в днешната ни България.
Ние, като участници в това общество интересуваме ли се активно какви са отговорите на тези въпроси? Взимаме ли отношение към тази тематика? Или си казваме чисто и просто, че всичко го променят тези там горе и така ще си иде?
Промени в концепцията за образованието
Преди няколко дни в новинарските емисии беше публикувана новина, че от МОН са решили да правят промени в концепцията на образованието в България и искали да действат по въпроса за засилването на възпитателната функция на училището!
Забележете! Училището освен да ОБРАЗОВА трябва да почне и да ВЪЗПИТАВА!
Тази функция на институцията УЧИЛИЩЕ така се е износила през годините на несвършващия български преход, че съвсем явно е отслабнала – защо иначе ще си признава МОН, че трябва да я засили?
Какво ще се случва в образованието и училището?
Какво са замислили от МОН (и дали сами са го мислили, или за да се размърдат, пак някой отвън е бил причината) и как си представят те този процес на осъзнаване на същинската роля на училището?
Четейки публикациите, свързани с тази новина, става ясно, че училището ще играе ролята на пожарникар в битката с вече пламналия огън, с вече изпуснатата ситуация.
От това, което четем, разбираме, че възпитателната функция на училището ще се дефинира от следните няколко точки:
Повече професионализъм – увеличаване на часовете по математика и природни науки, както и на часовете по български език и литература в гимназиален клас. Защото сега се сетили, че българчетата учели повече чужди езици за сметка на родния си език и природните науки!
Специално обучение на учителите – чрез беседи с учениците учителите ще поемат функцията на възпитатели и предаващи ценностна система – тоест учителя ще бъде вкаран и в една нежелана, но задължителна назидателна роля, която по презумпция имат родителите като ВЪЗПИТАТЕЛИ у дома!
Водене на беседи с учениците по различни актуални теми, „…като разпространението и употребата на наркотици и други упойващи вещества, и по темата къде ходят вечер, на какви места.“
Социалните мрежи и дигитализацията – капан за учениците и как стигнахме до разпада на образованието у нас
Очевидно проблемите са така назрели, че трябва да се действа. За това училището ще извършва спешна пожарникарска дейност. За това от горе му е спусната точната визия, как ще изглежда ФУНКЦИЯТА му на пожарникар!
Но как стигнахме до тук, че да си говорим за упадък в образователната система?
Как стана така, че изтървахме ситуацията с образованието и училището в България?
Защо образователните резултати са масово незадоволителни у нас?
Защо има едно нехайство в обществото по отношение на образованието?
Отговорите са компклесни, но в основата е е фактът, че в създадения вакуум на разпад на образователната система на НРБ се нагдездиха мрежи и системи, които успяха да дадат на децата и възрастните, това, което се появи като ЛИПСА в този вакуум.
Онази система се разпадна и на нейно място не се появи нито заместител, нито нещо подобно.
Защото освен трансфера на знания старата оброзователна система на България гарантираше и нещо много по-ценно - възпитание, възпитание в ценности и морал! (На това място да си припомним за концепцията на филма "Вчера"!)
Ако някой "сгазeше лука" дори родителите му на работното си място научаваха за гафа и то по най-директния и болезнен начин - чрез публично назидание!
Това е просто фактология, не означава, че трябва да се връщаме директно към точно тези методи на възпитание!
Но направихме ли нещо по въпроса с липсата на образование? Ми не!
За съжаление още на прага на новия век, близо 25 години назад, вкарахме ефективно родители и деца в капана на социалните мрежи като фейсбук и сие, в капана на екранната реалност и изолация, сега вече и на пълната дигитализация, в интернет пространството, където никой нищо не може да контролира.
Вкарахме подрастващите в капана на дигиталните навици и социалните мрежи, накархме ги добро и волно да станат консуматори и потребители на чужди платформи, които печелят от тяхната консумация на съдържание.
Вкарахме каналите на дрогата в страната си, от които от горе до долу по системата доста хора явно печелят.
Дебилизирахме поколения наред и то качествено, с платени от вън медийни формати.
Наложихме чалгаджийската опростачваща духа музика..., и ето, изведнъж дошъл денят на прозрението – трябвало да се погрижи, разбирате ли, не кой да е, а училището, за социално-емоционалното изграждане на децата ни като личности...
Да не повярваш на ушите и очите си! Какво прозрение!
На фона на изброената фактология тази новина звучи ОБИДНО и някак си лицемерно!
Защо МОН изведнъж се загрижи?
И понеже това прозрение идва от една институция, която сама по себе си не се задейства без натиск отвън, питаме: кой и каква е била причината този път МОН да се загрижи изведнъж за емоционалното здраве на децата ни, та и за социалното им развитие?
Много е просто – тръгвайки по пътя на парите и зависимостите, стигаме до факта, че някой пак отвън е решил да каже на нашите от МОН да действат в този нов модус на акционизъм. Става въпрос пак за програми и пари, за концепции и идеи, идващи отвън.
Ролята на УНИЦЕФ в българската образователна политика
В този казус имаме влиянието на надправителстваната институция УНИЦЕФ върху прозрението на МОН. За УНИЦЕФ да си припомним, че те са един от придатъците на онази схема, установена след Втората Световна война, която в качеството си на НЕПРАВИТЕЛСТВЕНА, НАДПРАВИТЕЛСТВЕНА организация по тих и доста добре организиран начин влияе върху държавните политики, където по принцип народът трябва да взема суверенни решения за това, как да организира институциите си, включително и училището, и какви политики да следват те!
Да, но не!
НадПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ организации и до днес решават какъв ще е дневния ред на техните политики в образователните ни институции.
Как нашенския МОН прозрява да действа в името на подобрението на вече счупената ситуация с образованието четем на страницата на самото министерство:
"Социално-емоционалното учене помага за изграждането на успешни личности, формира нагласи и отношение към важните обществени теми и помага за съзряването на учениците. Трябва да намерим начин да интегрираме това обучение във всеки учебен час. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който се срещна с представителя на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн. По време на срещата беше потвърдено доброто сътрудничество между двете страни и бяха набелязани новите приоритетни области на съвместна работа."
Съвместна работа е това, не е шега работа!
Забележете ТУК се посочва гордо, че ПРИМЕР за социално-емоционално въздействие на децата е една ПРОГРАМА, създадена от наднационална институция, която очевидно много по-добре е запозната с конкретиката на проблемите у нас в образованието, отколкото ние самите.
И вместо българското общество да участва в този процес активно и естествено, на нас ни се налагат "хубавите неща" чрез скъпо платени програми.
Програма за развитие...
Програма за изграждане на...
Програма за съвместна работа...
Така хубаво ни "ПРОГРАМИРАХА" от 1989-та насам, че ето, резултатите са на лице - РАЗПАД на всичко, което беше сглобено и възстановено уж по програма!
И за да го сголобим отново айде пак ни спрятат ПРОГРАМА...
Управляват ни само и единствено чрез ПРОГРАМИ!
Целият пакет от СТРАТЕГИИ, как да си организираме и преструктурираме образованието, ние, простите българи, ни се дава на тепсия от вън, от УНИЦЕФ!
По програма, бе, отново по програма!
На нас ни е разришена ролята само да кимаме благодарно с глава, да се вричаме, че роболепно ще изпълняваме чуждите ПРОГРАМИ, писани от вън, да се съгласяваме и изпълняваме.
Нали е за наше добро, нали е добронамерено?!
Тоест готвят ни радикални промени в образованието и то на всяко ниво, от началното училище до гимназиалните класове. По програма! Тяхна!
Щом се готвят промени, те трябва да бъдат и аргументирани.
Е, аргументирани са, с упадъка на системата и с неуспехите на същата.
Но нека попитаме, а къде са посечени ВИНОВНИТЕ за този УПАДЪК, за това, системата на образованието ни да стигне до това лошо състояние?
Та ние никога не бяхме оставени сами да действаме, все с външна подкрепа, с помощта все на ПРОГРАМИ и добронамереност уж се случваха нещата и то толкова години наред?
Време е да направим един одит, отчет, равносметка на всички добронамерени нам външни пакети, ПРОГРАМИ и схеми, с които ни е "помагано" цели три десетелия и стратегически и политически и всякак си, защо не, а?
Така, профилактично да ревизираме всички програми до сега, преди да почнем да приемаме новата доза ДОБРАНОМЕРЕНОСТ и приспивателни?
Поне да споделим плановете за новото образование с тези, които ще са пряко засегнати от концепциите и плановете на УНИЦЕФ - с родителите!
Социално-емоционалното развитие срещу функционалната неграмотност -
Това със социалното-емоциално развитие на децата и цялата тази загриженост към възпитанието им звучи доста високопарно. От концепцията на УНИЦЕФ, училището да бъде превърнато и във възпитателна институция лъха някакъв вид цинизъм.
Защото...
То, училището не се справя с неговата основна роля и задача, а именно да образова, как тогава да се справи и с още една допълнителна - да възпитава?
Нека да си припомним, че по време на матурите медиите постоянно ни заливат с новини, кой как приписвал и колко стрували отговорите дадени директно от някй от МОН?
А какво стана с проблема на функционалната неграмотност?
Кога успяхме да го решим него, че да се нагърбваме и с още?
Това е проблем на обществото ни, на бъдещето ни, защото от този проблем явно са засегнати цели 46% от децата и подрастващите на България!
Председателката на Асоциация „Да съхраним жената”, д-р Ненчева, споделя в една статия за БНР, че проблемът с функционалната неграмотност се корени още в най-ранна детска възраст.
И ето какво казва тя:
Да, обаче в новата концепция на УНИЦЕФ, която сме приели и МОН ще гледа да я реализира, никъде няма и дума за това в най-ранна детска възраст да възпитаваме у децата ТРУД и творчество и чрез творчество!
А твори ли едно дете още в ранна възраст това е гаранцията, че ще стане ЧОВЕК и няма да ти трябва по-късно да го ВЪЗПИТАВАШ с планове и концепции, защото трудът и творчеството ще си свършат възпитателната работа с време! Това поне опитът го показва, но и е потвърдено и зипатно от философи и педагози, занимаващи и занимавали се с тази тематика, като например Учителя Петър Дънов, Р. Щайнер, М. Монтесори и други.
Къде са в тези академични и добре звучащи концепции трудът и трудовите навици още в детските градини и училищата? А ТВОРЧЕСТВОТО?
А те са централни за развитието на един възпитан човек с ценности!
Никъде!
Защото истината е, че тези програми и концепции са чиста проба институционален акционизъм, но не и ориентирана към човешкото развитие политика! Разбрана и осмисилена, черпеща опит от човешката ни история!
Образованието и училището – отговорност на обществото
В този контекст ще припомня, че БЪЛГАРСКОТО общество през 18-ти и 19-ти век се е развило и се е избавило от тъмата на незнанието си само и единствено с помощта на три основни фигури: попът, даскалът и докторът.
И представете си само с труда на тези три централни професии обществото ни е било преформатирано и изстреляно в новия век!
Те са успявали както да възпитават, така и да образоват!
Как ли им се е получило без пари и високопарни концепции и програми от МОН и УНИЦЕФ?
Хубавото на онова време е, че е нямало наднационални компании и институции, които да са внедрявали директно техни "визии" в държавната образователна политика. Нещата са се случвали по-простичко, но ефективно.
Чрез ХОРАТА!
Чрез директния ПРИМЕР на хората, успели или неуспели!
Защото тези хора, изпълняващи възпитателна и образователна функция са имали уважението на обществото!
А всички тези спускачи на ПРОГРАМИ от горе днес НЯМАТ УВАЖЕНИЕТО на обществото! Нещо повече, те са и факторът, който поддържа корупционните схеми в тези среди! Защото там където се ДАВАТ пари се и ВЗИМАТ!
Вяра, образование и знание – това са трите стожера върху които е било градено тогавашното българско общество.
Попът или отчето, е бил връзката на ученика и семейството с ВЯРАТА, с християнската религия, с вярата в Бога, вярата в по-добри дни, вярата в човешкото и божественото.
Даскалът е представлявал институцията училище, онази светската, която не е била възможна и достъпна за всички участници в обществото. Учил е децата на четмо и писмо, отварял им е очите за света и е подпалвал в душите искрата на знанието, но с вярата, че това един ден ще им послужи да станат добри и полезни за обществото си хора.
Доктърът е бил сборът на другите две роли, който прилага скъпо натрупаните си знания, придобити от училище и университет, но и вярата, без която не е бил приеман и допускан да лекува.
Без ВЯРАТА обаче никой не е бил приеман до светая светих на душата човешка.
В днешно време сме толкова далеч от тези три стожера на градежа на обществото ни като цяло!
Ние българите поне имаме здрава история от която може да се учим!
И в добрия и в лошия смисъл!
На времето връзката между населението с тези три формата на оброзавние, попа, даскала и доктора е била в пъти по-различна от тази, която е тя днес.
Литературно времето на т.н. комунизъм успя да усмее попа в много литературни творби, а и политически да го вкара в образа на агент от ДС...
Даскалът загуби от блясъка си след идването на т.н. демокрация, оскотя и осиротя неразбран и незаплатен...
Докторът се превърна в нарицателно за корумпирана институция, нелекуваща без задължителната пачка пари под масата...
Какво се промени в нашето общество?
Защо отношението ни към тези стожери на образованието ни така радикално се измени?
В днешно време, усещанието, че всичко в системата е кухо, пробито и фалшиво е екстремно засилено у всички участници в системата, и с право.
Защото тези същите, които дойдоха и разрушиха граденото идват пак и казват, че ще градят за наше ДОБРО - отново. И пак чрез ПРОГРАМИ!
Как беше оня лаф за пътя към ада, който бил постлан само с добри намерения?
Е, ето ни ги на тепсия ОТНОВО добрите намерения в образованието ни.
Какво можем да научим от историята?
Тихото и святото, вярата и образованието се случват в храма на ДУШАТА човешка, не в училището като светска институция с функция за образование.
Нашата история ни дава да погледнем към трите образа на попа, даскала и доктора, които от своя страна ни дават да разберем, че ОБЩОТО между всички тях е била ВЯРАТА, вярата в Бога, които те самите са имали и живеели, но и вярата на хората, че тези професии и човеци-примери са БОЖИИ хора, хора, на които може да се вярва.
Тоест ОБРАЗИТЕ, на които се гради ОБРАЗОАВАНИЕТО са гаранцията за успеха на самия процес "образование"!
Всички НИЕ носим тези ОБРАЗИ вътре в нас!
Какви ще станат нашите деца зависи от примерите, които НИЕ им даваме!
И от това, дали им даваме ЛЮБОВ и УВАЖЕНИЕ и да ТВОРЯТ, да се трудят още от малки!
За това, погледнете там, навътре в ДУШИТЕ си и се опитайте да възпитавате чрез образи, които са най-близо до ВЯРАТА и ЧОВЕЩИНАТА.
Всичко останало е СУЕТА!
Comments