Изкуствен интелект и образование: какво планира ЕС, и защо човекът трябва да остане централен фактор в идеята за образование
- ppba21
- 1.10
- време за четене: 7 мин.
Актуализирано: 14.11
„Учим, за да сполучим!“ — българска поговорка с много мъдрост и желание за подготовка на идните поколения за едно успешно бъдеще.
Да, но вече живеем във времена, в които технологичните гиганти, без да чуят гласа на хората, решават да ни вкарат в категорията „потребители“ — потребители на услуги — и като такива нямаме шанс да излезем от тази „кошара“ и да надигнем глас.
От малки свикваме децата с работа със смартфон и таблет, и стигаме до следната ситуация: до дискусии, които водят към нищото.
„Тате, защо да уча това? ChatGPT го може за секунди.“
Един въпрос на вечеря, който боде всеки осъзнат родител като игла. В тези дни на бурно развитие на изкуствения интелект трябва да си истинско изключение, за да не си чул подобен въпрос — или сам в семейството да не си се сблъсквал с него. Всички осъзнаваме, че промяната в света вече се е промъкнала в сферата на образованието и че ученето придоби съвсем друг смисъл — сякаш за броени часове.
„Учи, за да сполучиш“ вече има нов контекст, пълен със страхове и въпроси. И училището, и университетът, а и детската градина — всички образователни институции все още се движат по планове и концепции, създадени в друго време, когато човекът по дефиниция беше аналогово същество. Към днешна дата обаче правилата на играта са променени.
Предизвикателствата са много. Как да отговорим на детето? Как да го мотивираме да учи по методики и програми, които още властват в днешното образование? Как да се мотивираме и ние, виждайки, че дигиталният свят се развива и променя с невероятни темпове? Изкуственият интелект вече пише домашни, създава видео и всякакво друго съдържание, решава тестове, съставя есета. А в Европа политиците обещават „модернизация“ и „дигитална трансформация“ чрез ИИ. Но същинският въпрос е друг:
Ще учим и възпитаваме човешки деца — или ще обучаваме данни и модели, подсилвайки властта на технологичните гиганти?
Къде остава човешкото в съвременното, до дупка дигитализирано образование?
Не, проблемът не е само юридически — с правата на създателите и творците. Имаме проблем с целия обществен договор и с това как се отнасяме към идните поколения. Защото, както казва поговорката, каквото сами си направим, и Господ не може да ни го направи — а излиза, че сме си създали един грозен, студен, дигитален Франкенщайн, съвсем по подобие на собствените ни страхове.
Защо човекът трябва да остане централен фактор в основата на образованието?
В епоха, в която дигитализацията и автоматизацията пренареждат правилата, не можем да позволим човекът да изчезне зад интерфейси и алгоритми.
Образованието има смисъл само ако човешкото остава в основата на педагогическата работа и педагогиката с егрижи да израстване на ДУХА!.
Ако до вчера училището подготвяше „работна ръка“, то утре много от тези професии вече няма да съществуват. Затова целта и организацията на обучението трябва да се променят: да отговарят на предизвикателствата на идния ден, така че децата да са подготвени достойно и да могат да се реализират в свят, доминиран от ИИ. Изкуственият интелект ще промени много сфери на живата ни, ето защо е редно да си зададем въпроса, дали днешното образование е адекватно организирано и в ритъм с промяната.
Какво планира ЕС за бъдещето на образованието в ера, диктувана от дигитализация и ИИ?
Европейският съюз формулира амбициозна визия за образованието чрез Digital Education Action Plan (2021–2027) с два приоритета:
изграждане на високоефективна дигитална образователна екосистема и
повишаване на цифровите умения и компетентности.
Всичко това ще бъде постигнато с помоща на следните ключови направления и инициативи:
Дигитална екосистема и съвместимост (interoperability) – платформи за споделяне на съдържание, общи стандарти, трансгранично сътрудничество.
Етични насоки за AI и данни в образованието (Action 6) – указания към преподаватели за критичен, безопасен и балансиран подход към AI и данните в класната стая.
Рамка за дигитално образователно съдържание – качествени стандарти за ресурси, методическа подкрепа за учители и адаптиране на преподаването към новите формати.
Развитие на цифрови умения за всички – политики за дигитално учене през целия живот, включително базова и напреднала AI-грамотност.
Реформа на модели на преподаване и оценяване – преминаване към хибридни, адаптивни, проектно-базирани и ученик-центрични подходи, подкрепени от технологии.
Посоката е ясна: образование по калъп — дигитализирано, автоматизирано, под алгоритмичен контрол. А дали е в полза на хората и децата им — Бог знае.
Наред с позитивите на внедряването на дигитализацията в образованието, граждански организации предупреждават за рискове от прекомерна стандартизация и недостатъчна етика/прозрачност, ако липсва обществен контрол. А той липсва!
Какво липсва в плана на ЕС за прекрояване на образованието?
Всичко това звучи модерно и ефективно. Но при по-внимателно вглеждане в детайлите на плана за дигитализиране на образованието, се вижда, че човекът се явява „ресурс“, а не цел.
Всъщност ЕС трябва да се фокусира върху следните важни фактора, ако НЕ иска да създаде контрол, а истинско ново образование:
Човешко измерение – емпатия, критическо мислене, културна идентичност, етика и свобода за творчество.
Децентрализация и локален контекст – защото централизираните стандарти, игнорират различията между системи, езици и традиции.
Етика, прозрачност и справедлив достъп – обясними алгоритми, защита на данни на децата, независим одит; без това рискът от зависимост от корпорации и от нови неравенства е реален.
Краят на масовия университет като остаряла концепция за образование?
Университетското образование днес е достигнало едно доста критично развитие и то не само в България.
То все по-трудно защитава смисъла си в ерата на възход на ИИ:
днешният модел на университетско образование е построен върху стандартизирани задачи — реферати, тестове, шаблонни анализи — които AI автоматизира. Затова самата конструкция на обучението става уязвима.
В Frankfurter Allgemeine Zeitung Николай Фос и Торбьорн Кнудсен аргументират защо „масовият университет“ като концепция за образовние от миналия век се разклаща и защо изследванията трябва да станат ядро на академичната работа, докато рутината неизбежно да се върши от машините. Бъдеще ще имат модели на образование, които поставят във фокуса си формирането на метакогнитивни умения (критическо мислене, логика, статистика, лингвистика). Тоест човекът ще може да се реализира, ако овладее тези умения и умее да ги прилага в комбинация с работа с ИИ.
Препоръки за образование в ерата на ИИ – човекът в центъра на педагогиката
Съобразявайки се с данните и изследванията за състоянието на днешното училищно и университетско образование, става ясно, че следните препоръки за по-добро образование — с фокус върху човека и развитието му — са все по-наложителни.
Децентрализация на учебните планове – свобода за училища/общности да адаптират съдържание към реални нужди.
Учителят като ментор и вдъхновител – по-малко администрация, повече наставничество и обратна връзка.
Творчество и свобода на изразяване – проекти, изкуство, игра, изобретяване; клубове, изложби, сцена.
Проектно и ученик-водено учене – реални задачи и избор на теми от учениците.
Човешки умения преди всичко – емпатия, етика, критическо мислене, екипна работа, медиаграмотност.
Прозрачни и етични AI системи – обясними алгоритми, защита на данните, право на отказ; без „черни кутии“.
Хибридни класни стаи – баланс между дигитално и присъствено; технологията подпомага, не замества срещата.
Експериментални и достъпни училища – лаборатории за нови методи (не само елитни), където креативността е основа.
Демократично участие – реален глас за ученици, родители и учители; отчетност и съ-управление.
Какво означава това за бъдещето на образованието в ЕС?
Да модернизираме и да дигитализираме – да, но не за сметка на човешкото.
Ако оставим автоматизацията да диктува целите, образованието ще стане по-ефикасно, но по-бездуховно.
В предизвикатлеството което представлява внедряването на изкуствения интелект в образованието мерната единица трябва да остане човекът:
неговата преценка,
креативност,
етика и
способност да създава смисъл.
Днешната промяна не изисква повече тестове, а нова цел и нова организация: училище, което подготвя децата за професии, които още не съществуват, и за живот в свят, управляван от ИИ, без да жертва свободата, достойнството и творчеството на човека.
Ако това не е във фокуса на плана ни, рискуваме да създадем поколение, което знае да оперира с машини, но не знае да бъде човек.
Действай днес — човекът да остане мярката
Започни разговор в твоето училище/университет: предложи 30-минутна среща „Изкуствен интелект и образование: човекът в центъра на идеята за образование“.
Създайте ясни правила за ИИ в обучението: кога е позволен, как се отбелязва употребата му и как се проверява достоверността.
Стартирайте творчески/ изследователски проект (арт, дебати), в който учениците решават реален проблем и ползват ИИ прозрачно.
Нека ТВОРЧЕСТВОТО стане коренната система на образователния ви проект!
Сподели текста с учители, родители и съученици и покани поне трима души в дискусията.
Ако не ние, кой? Ако не днес — кога?
Често задавани въпроси: изкуствен интелект и образование - FAQ
Какво включва планът на ЕС за изкуствен интелект и образование?
Персонализирано обучение с AI, дигитални платформи, „смарт“ класни стаи, дигитални паспорти на уменията и програми за квалификация на учители.
Какво липсва в плана на ЕС за изкусвения интелект в образованието?
В плана на ЕС за изкуствения интелект в образованието липсвса човешкият и етичен фокус: прозрачни алгоритми, защита на данни, уважение към местния контекст и културна идентичност, мерки за равен достъп.
Как изкуствения ивнтелект влияе на развитието на университетите днес и в бъдеще?
Изкуственият интелект автоматизира рутинни задачи (реферати, тестове, шаблонни анализи). Нужно е повече изследване, метакогнитивни умения и преподаване, стъпило върху „жива“ наука.
Какви са рисковете за образованието в България?
Неравен достъп до технологии, зависимост от външни ИИ доставчици, недостиг на учители и риск от обезчовечаване на процеса, ако изкуствения интелект се въвежда без етика.
Какво могат да направят училищата още сега?
Децентрализирани програми, прозрачни ИИ политики, проектно учене, учители-ментори и партньорство с местни общности.
Как изглежда човекоцентрична интеграция на изкуствения интелект в образованието?
ИИ е инструмент, не цел. Приоритет са креативност, критическо мислене, емпатия и култура; общественият контрол върху алгоритмите и равният достъп.
изкуствен интелект в образованието, човекоцентрично образование, дигитализация на училището, ЕС и Digital Education Action Plan, етика и защита на данните, човешки фактор в ерата на ИИ, критическо мислене, креативност, метакогнитивни умения, автономия на ученика, бъдеще на университетите, дигитална трансформация, духовно развитие и смислено учене в Европа.
Коментари