Днешният свят ни залива с шум и информация. Забравили сме да наблюдаваме – не само външния свят, но и вътрешния.
А именно активното наблюдение е пътят към връзката със себе си, с Природата, с предците, със Знанието.
Когато се научим да наблюдаваме водата, птиците, светлината – ние започваме да усещаме. А чрез усещането се възвръщаме към потока на живата памет, който вече тече в нас – чрез кръвта ни, чрез водата, чрез съзнанието.
