Научи се да наблюдаваш по примера на Виктор Шаубергер: Любовта и водата – първичната енергия и материята, от която е създаден животът

Пролетна поляна

Пролетно утро. Слънцето вече е „натъкмено“ за деня, разпръсква златните си лъчи с обич и жизненост, захранвайки всяко кътче от нашия свят с живот – от тревата и дърветата до реките, водата и въздуха.

Природата се пробужда и пулсира в ритъма на хармонията.

Както се пее в една позната песен – „Любовта е във въздуха – навсякъде!“

("LOVE is in the air").

Но какво всъщност стои зад това усещане за живот?

Какво поражда съзиданието?

Разполагаме ли със знанието за направата на живота?

И как ние, съвременните хора, можем да си спомним това древно знание?

Именно върху това е мислил, наблюдавал и разсъждавал един от най-необикновените природоизследователи – Виктор Шаубергер (Viktor Schauberger).

Две енергии, една хармония:

Принципът на сътворението според Шаубергер

Шаубергер вярва, че животът възниква от взаимодействието между две фини, противоположни по природа енергии – мъжка и женска, светла и тъмна. Тези сили не се виждат с просто око, но чувствителният човек може да ги усети. Ето какво казва той:

„Животът е резултат от уравновесяването на две биполярни, противоположнополови, финоматериални енергии, които се пресичат в противосложна посока (съединяват се, „бракосъчетават“ се), и от тях възниква трета – видимата материя.“(Siegbert Lattacher: Viktor Schauberger. Auf den Spuren des legendären Naturforschers, стр. 244)

Това трето – материалният свят, се ражда от „танца“ на енергиите.

Подобен възглед откриваме и в китайската философия: от Единното (Дао, Бог, Светлината) възникват Двете – Ин и Ян. Те не просто съществуват, а се стремят към обединение – което създава живота.

Символът на сътворението: IYI – знакът на рода ДУЛО

Нашите прабългарски предци са познавали този принцип. Те са го изразили графично в знака на рода ДУЛО – IYI, срещан по древни артефакти.

Но какво всъщност означава този символ?

Централната част Y изобразява процеса на сътворение:

• Лявото рамо на Y – това е положителната енергия, която идва отгоре (+);

• Дясното рамо – това е негативната енергия, която излиза от недрата на земята (–) и ен насочена на горе;

• В пресечната им точка се ражда ТРЕТОТО, оста, която събира информацията на двете енергии и ги завихря за да се прояви – материята.

Двете вертикални черти I – I отстрани символизират вибрационното поле, в което този процес протича – свиване, разширение, пулсация.

Това не е просто геометрия – това е жива схема на Вселенския ритъм, в който сме вплетени и ние. Както казва Шаубергер:

„От две възниква трето – едно повторно обединение.“(Siegbert Lattacher: Viktor Schauberger. Auf den Spuren des legendären Naturforschers, стр. 245)

Паметта на водата и знанието на предците

Виктор Шаубергер вярва, че водата е жива, че тя е жив организъм.

Тя не само носи живот, тя е носител на информация и духовна връзка.

Когато е в естествено завихряне – реките, ручеите, изворите – тя „диша“, трепти и въздейства върху нашата душа. Как ли? Виктор Шаубергер е вярвал, че ние сме както предавател така и приемник и сме в състояние да приемем честоти и вибрации, които са в изобилие над течаща и извираща вода. Но преди него и други ,свързани с природта са знаели за тази закономеност и свързаност.

Ето какво са варвали старите индиански пелемена за водата:

„Тази блещукаща вода в реките и потоците не е просто вода, а кръвта на нашите предци.“(Siegbert Lattacher: Viktor Schauberger. Auf den Spuren des legendären Naturforschers, стр. 183)

Майката на Шаубергер му е казвала:

„Ако се изгубиш – иди при извора, реката. Там са духовете на предците ти. Там е силата.“ 

Интересното е, че тези съвети се препокриват чисто информационно и лексикално дори.

Тази връзка, връзката между водата и паметта е реална.

Тя е енергийна, но и информационна – защото не само водата пази памет.

Пази я и нашата кръв.

Наследствената памет според Шаубергер –

знанието тече в нас

Шаубергер споделя, че знанието му не идва само от умозаключения. То идва отвътре. Нарича го „Erberinnerung“ – наследствена памет, заложена в кръвта.

„Той твърди, че знанието му идва интуитивно чрез неговата ‘наследствена памет’ (Erberinnerung), която е тясно свързана с кръвта и с информацията, съдържаща се в нея.“(Siegbert Lattacher: Viktor Schauberger. Auf den Spuren des legendären Naturforschers, стр. 184)

Той, както и Конрад Лоренц, вярва, че знанията се предават през поколенията и могат да се активират чрез връзка с природата. А философът Карл Попър допълва:

„Was wir wissen, sei genetisch a priori.“(„Това, което знаем, съществува в нас още преди да го възприемем.“)

Оказва се, че ние НЕ осъзнаваме, че всъщност от ден първи сме една богата енциклопедия и ЗНАЕМ доста повече от колкото можем да си представим.

Наблюдение – ключът към спомнянето

Днешният свят ни залива с шум и информация. Забравили сме да наблюдаваме – не само външния свят, но и вътрешния.

А именно активното наблюдение е пътят към връзката със себе си, с Природата, с предците, със Знанието.

Когато се научим да наблюдаваме водата, птиците, светлината – ние започваме да усещаме, че сме свързани с всички тези трептения, които се случват около нас.

А чрез това усещане се връщаме към потока на живата памет, който вече тече в нас – в кръвта ни, в пулсан а сърцето.

Ние сме много повече от това, което мислим.

Свързани сме – помежду си, с природата, с предците си и с източника на живота. Достатъчно е да спрем. Да се вслушаме. Да наблюдаваме.

Животът е ритъм.

Ние сме ритъм.

Всичко е вибрация и ние включително!

Светъл и вдъхновен ден!

Наблюдавайте. Свързвайте се. Помнете.