Научи се да наблюдаваш по примера на Виктор Шаубергер: Любовта и водата – първичната енергия и материята, от която е създаден животът

Пролетна поляна обсипана с жълти глухарчета

В този тих пролетен миг, когато светлината се ражда отново и природата ни напомня за вечния си ритъм, възниква един стар, но забравен въпрос: какво всъщност движи живота? Дали зад усещането за хармония стои нещо повече от слънце, въздух и вода? Именно върху тези въпроси е мислил Виктор Шаубергер — човекът, който вярваше, че живата вода, природните енергии и движението на света носят памет, знание и дълбока свързаност. Днес, когато отново търсим изгубената мъдрост на предците, неговите идеи прозвучават по-актуално от всякога.

Текстът въвежда читателя в пролетната картина на пробуждащата се природа и поставя въпроси за произхода на живота, съзиданието и забравеното знание. Представя Виктор Шаубергер като природоизследовател, който търси отговорите в движението на водата, енергийните взаимодействия и живата връзка между човека и природата.

Две енергии, една хармония:

Принципът на сътворението според Шаубергер

Шаубергер вярва, че животът възниква от взаимодействието между две фини, противоположни по природа енергии – мъжка и женска, светла и тъмна. Тези сили не се виждат с просто око, но чувствителният човек може да ги усети. Ето какво казва той:

„Животът е резултат от уравновесяването на две биполярни, противоположнополови, финоматериални енергии, които се пресичат в противосложна посока (съединяват се, „бракосъчетават“ се), и от тях възниква трета – видимата материя.“(Siegbert Lattacher: Viktor Schauberger. Auf den Spuren des legendären Naturforschers, стр. 244)

Това трето – материалният свят, се ражда от „танца“ на енергиите.

Подобен възглед откриваме и в китайската философия: от Единното (Дао, Бог, Светлината) възникват Двете – Ин и Ян. Те не просто съществуват, а се стремят към обединение – което създава живота.

Символът на сътворението: IYI – знакът на рода ДУЛО

Нашите прабългарски предци са познавали този принцип. Те са го изразили графично в знака на рода ДУЛО – IYI, срещан по древни артефакти.

Но какво всъщност означава този символ?

Централната част Y изобразява процеса на сътворение:

• Лявото рамо на Y – това е положителната енергия, която идва отгоре (+);

• Дясното рамо – това е негативната енергия, която излиза от недрата на земята (–) и ен насочена на горе;

• В пресечната им точка се ражда ТРЕТОТО, оста, която събира информацията на двете енергии и ги завихря за да се прояви – материята.

Двете вертикални черти I – I отстрани символизират вибрационното поле, в което този процес протича – свиване, разширение, пулсация.

Това не е просто геометрия – това е жива схема на Вселенския ритъм, в който сме вплетени и ние. Както казва Шаубергер:

„От две възниква трето – едно повторно обединение.“(Siegbert Lattacher: Viktor Schauberger. Auf den Spuren des legendären Naturforschers, стр. 245)

---

Виж още - „Живата вода, хексагоналната вода на Виктор Шаубергер„

---

Паметта на водата и знанието на предците

Виктор Шаубергер вярва, че водата е жива, че тя е жив организъм.

Тя не само носи живот, тя е носител на информация и духовна връзка.

Когато е в естествено завихряне – реките, ручеите, изворите – тя „диша“, трепти и въздейства върху нашата душа. Как ли? Виктор Шаубергер е вярвал, че ние сме както предавател така и приемник и сме в състояние да приемем честоти и вибрации, които са в изобилие над течаща и извираща вода. Но преди него и други ,свързани с природта са знаели за тази закономеност и свързаност.

Ето какво са варвали старите индиански пелемена за водата:

„Тази блещукаща вода в реките и потоците не е просто вода, а кръвта на нашите предци.“(Siegbert Lattacher: Viktor Schauberger. Auf den Spuren des legendären Naturforschers, стр. 183)

Майката на Шаубергер му е казвала:

„Ако се изгубиш – иди при извора, реката. Там са духовете на предците ти. Там е силата.“ 

Интересното е, че тези съвети се препокриват чисто информационно и лексикално дори.

Тази връзка, връзката между водата и паметта е реална.

Тя е енергийна, но и информационна – защото не само водата пази памет.

Пази я и нашата кръв.

Наследствената памет според Шаубергер –

знанието тече в нас

Шаубергер споделя, че знанието му не идва само от умозаключения. То идва отвътре. Нарича го „Erberinnerung“ – наследствена памет, заложена в кръвта.

„Той твърди, че знанието му идва интуитивно чрез неговата ‘наследствена памет’ (Erberinnerung), която е тясно свързана с кръвта и с информацията, съдържаща се в нея.“(Siegbert Lattacher: Viktor Schauberger. Auf den Spuren des legendären Naturforschers, стр. 184)

Той, както и Конрад Лоренц, вярва, че знанията се предават през поколенията и могат да се активират чрез връзка с природата. А философът Карл Попър допълва:

„Това, което знаем, съществува в нас още преди да го възприемем.“ - Карл Попър

Оказва се, че ние НЕ осъзнаваме, че всъщност от ден първи сме една богата енциклопедия и ЗНАЕМ доста повече от колкото можем да си представим.

Наблюдение – ключът към спомнянето

Днешният свят ни залива с шум и информация. Забравили сме да наблюдаваме – не само външния свят, но и вътрешния.

А именно активното наблюдение е пътят към връзката със себе си, с Природата, с предците, със Знанието.

Когато се научим да наблюдаваме водата, птиците, светлината – ние започваме да усещаме, че сме свързани с всички тези трептения, които се случват около нас.

А чрез това усещане се връщаме към потока на живата памет, който вече тече в нас – в кръвта ни, в пулсан а сърцето.

Ние сме много повече от това, което мислим.

Свързани сме – помежду си, с природата, с предците си и с източника на живота. Достатъчно е да спрем. Да се вслушаме. Да наблюдаваме.

Животът е ритъм.

Ние сме ритъм.

Всичко е вибрация и ние включително!

Наблюдавайте. Свързвайте се. Помнете.

---

Как да наблюдаваме като Виктор Шаубергер

Да наблюдаваш като Виктор Шаубергер означава да забавиш темпото, да излезеш в природата и съзнателно да гледаш водата, светлината и движенията на живота около теб – без телефони, без обяснения, само с присъствие. Така се свързваме с „живата вода“, с енергията на природата и със собствената си вътрешна памет.

• Избери тихо място сред природата – до река, извор или поток

• Седни спокойно и се настрой на тишина, изключи телефона

• Наблюдавай водата: завихряне, посока на движение, отраженията на светлината

• Гледай формите – камъни, клони, листа, които водата заобикаля или докосва

• Дишай дълбоко и синхронизирай дъха си с ритъма на течението

• Не търси „правилен“ смисъл – остави интуицията да усеща, а не ума да анализира

• Запиши усещания, мисли или образи, които са ти дошли по време на наблюдението

• Връщай се редовно на това място – така задълбочаваш връзката си с живата вода и природните енергии

---

Въпроси и тоговори:

1. Какво всъщност наблюдава Виктор Шаубергер в природата?

Шаубергер вярва, че природата разговаря чрез ритъм, движение и форма. Той наблюдава водата така, както художникът гледа светлината – като жива система, която пази памет и носи първична енергия.

2. Каква е идеята на Шаубергер за взаимодействието на двете енергии?

Според него животът възниква от срещата на две противоположни сили – мъжка и женска, светла и тъмна. В тяхното „обединяване“ се ражда видимата материя – третата енергия.

3. Какво символизира знакът IYI в контекста на сътворението?

Знакът IYI от рода Дуло изобразява взаимодействието на тези две енергии: двете вертикали са вибрационното поле, а Y е „местото“, където силите се срещат и раждат материята.

4. Какво представлява „паметта на водата“ според Шаубергер?

Той твърди, че водата носи и предава информация чрез движение и завихряне. Естествено течащата вода „диша“, вибрира и може да влияе на човешката интуиция и вътрешна чувствителност.

5. Какво означава наследствената памет (Erberinnerung)?

Шаубергер вижда в нея дълбок вътрешен извор на знание, вградено в кръвта. Това е интуитивна мъдрост, която се активира чрез връзка с природата, тишината и наблюдението.

6. Как наблюдението се превръща в духовна практика?

Когато се вслушваме в ритъма на вода, светлина, птици и движение, ние възстановяваме връзката с природата, с предците и със собствената си вътрешна памет. Така откриваме знанието, което вече носим.

7. Какво ни учи Шаубергер за връзката между вода, енергия и създаване?

Той вижда водата като първичната носеща сила на живота – енергия, която движи, пази, съхранява и предава. Според него, без разбиране на водата, човек не може да разбере и самия живот.

Тук, в България – между Родопите, Стара планина и стотиците ни извори – темите за жива вода, памет на водата, природни енергии и наследствена памет на предците не са абстракция, а жива традиция.Когато говорим за Виктор Шаубергер, неговия модел за естествена енергия, имплозия, наблюдение на водата и символа IYI като код на сътворението, ние всъщност свързваме древно знание с днешната реалност – тук, в българската природа, край нашите реки, планини и свещени извори.Този текст е покана – към всички търсачи от България и света – да преоткрият природната мъдрост, да наблюдават, да слушат водата и да си спомнят, че енергията на живота тече през нас така, както тече през всеки жив извор.